Зеленото строителство: въпросът не е дали, а как

Последна промяна от Вторник, 01 Март 2011г. 11:07ч. Посещения: 5429

НОВИНИ

Казват, че евтиното излиза скъпо. В строителството експертите са единодушни, че колкото по-малко влагаш в планирането и построяването на една сграда, толкова по-скъпа ще ти излезе. Почти четири от всеки пет лева разходи от построяването до разрушаването й ще е отишъл за сметки за ток, парно и вода, подмяна на износени компоненти, данъци върху недвижими имоти и такса смет, заплащане на майстори.

На 8 март конференцията за устойчиво строителство и енергийна ефективност BuildinGreen идва да помогне на професионалистите, обществениците и държавниците, ангажирани със създаването и поддържането на сградния фонд, да изберат скъпото, което ще излезе евтино на всички потребители.

2010 г. беше специална за сектора на енергийната ефективност и изобщо новия клон на икономиката, наречен зелена индустрия. Европейският съюз прие нови правила за сградите, целящи уеднаквяване на контрола в цяла Европа, поставяне на цели, а в крайна сметка - значително ограничаване на основния разход, който всички ние реализираме в сградите – енергия, и намаляване на произтичащите от нея емисии парникови газове, основно отделяни при изгарянето въглероден двуокис.
В България, последна в групата на настигащите ЕС страни, това беше още една обикновено година, още една година, в която се говореше за "санирането на панелките".
2011 г. може да бъде различна. Заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева и Лиляна Павлова трябва да представят съответно променената програма за обновяване на многофамилните жилищни сгради и да пуснат в действие парите за целта – над 62 милиона лева субсидия от Европейския съюз. И двете ще участват на BuildinGreen.
Министър Росен Плевнелиев вече неколкократно обяви, че целта на тези средства няма да бъде да се санират 600 входа или блока, за колкото те могат да стигнат, а да се създаде и утвърди моделът на "милиардна програма" за сектора, която трябва да включва държавна субсидия, предвидимо и достъпно кредитно финансиране и ангажиращо собствениците участие в инвестициите.

Стара песен на нов глас
Експерти, работили в сектора, са категорични, че това ще стане трудно в днешната законова и социална среда. Но също така, че резултати може да се постигнат. В брой 2 от тази година на "Строителство Градът" Цвета Наньова, главен консултант на проекта "Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради" на Програмата за развитие на ООН и регионалното министерство, посочи няколко главни проблема, сред които: неопределената фигура на професионалния мениджър, който да изнесе тежестта на организацията на проектите; моделът на финансиране на еврофондовете, според който субсидията идва едва след отчитане на разходите; отсъствието на широко приложима схема за кредитиране на проектите. Разплитането на този възел ще бъде основната задача пред политическия екип на министерството, експертите и организациите, които ще подпомогнат процеса. Проектопромените в Закона за управлението на етажната собственост, които да улеснят сдружаването на собствениците, вече са в парламента и се обсъждат заедно с допълнителен законопроект на депутата Николай Пехливанов, с който той предлага възможност за пълната професионализация на домоуправителите в етажната собственост.
А министерството има три месеца, за да изясни как ще работи с банковия сектор за осигуряването на мостово финансиране и допълнителни кредити за финансиране на обновяването на жилищния фонд.
Междувременно бизнесът припомня, че голяма част от жилищния сектор остава извън рамките на действие и на програмата, и на европейското финансиране, и защитава тезата, че именно там може да се постигнат бързи и ефективни резултати. В Австрия всяко евро субсидия за енергийна ефективност в еднофамилните жилища е мобилизирало още 9 евро инвестиции от собствениците и в съпътстващи дейности, благодарение на които е подпомогнат икономическият ръст, а държавата си е върнала дадените средства през данъците, разказва Николай Бъчваров, управител на "Баумит България".

Зелени и по-зелени
Никъде мотивацията да се строи екологично не е толкова силна, колкото в частния сектор, но пазарният натиск застрашава усилията на компаниите да променят образа на гълтащата топлина и светлина и издишаща въглеродни облаци офис, търговска или складова сграда. За да пооправят този образ, консултантите по устойчиво строителство са разработили стандартни изисквания, с които могат да класифицират сградите между зелени и незелени и такива, които са по-зелени от зелените. Оглавяваният от арх.-инж. Георги Коларов Български съвет за устойчиво строителство (Bulgarian Green Building Council) в момента съветва Министерството на регионалното развитие и благоустройството в изработването на български стандарт за зелени сгради на основата на съществуващите международни класификации като възникналата в Съединените щати LEED, британската BREEAM или германската DGNB.
Доставчици на строителни технологии и материали и инвеститори трябва да оборят предположението, че зелените сгради са по-скъпи от останалите. Сметките, правени от организации на компании, ангажирани с темата по света, показват, че ако е планирана на ранен етап, зелената инвестиция може да се ограничи до 2% от традиционната себестойност на сградата и да бъде възвърната в период от 3-4 години чрез спестяване от нормалните експлоатационни разходи. В 20-годишен период на експлоатация тези разходи дори биха допринесли положително за представянето на инвестицията в една сграда, отчитат консултантите.
По ползите от зеленото строителство вече никой не спори. Въпросът не днес не е дали, а как то наистина да стане нещо повече от пожелания и няколко проекта, които са сред изключенията, които само потвърждават правилото.

Източник: "Строителство градът"